Browsing articles tagged with " бизнесмен"

За балканските бизнесмени, пазаренето и още нещо…

През приключващата, след 2 часа седмица, понятието уикенд за пореден път ми се разми. Освен приоритизацията на успеха в професионален палн в ежедневието ми, това бе продиктувано и от непрестанните мисли за държавата, в която се намираме, които ме тормозят непрекъснато. Предполагам всеки от нас, бидейки единица от българската бизнес действителност се е сблъсквал с хората, които аз определям като “балкански бизнесмени”. Дали ги харесвате или не, или може би сте един от тях – незнам, но ето няколко признака, по които можете да ги разпознаете:

1. Насрочват си срещи сами, но казват на секретарката да ги отменя
2. Говорят за неуспехите на фирмата в множествено число (ние), а за успехите в единствено (аз)
3. Не можеш да се видиш очи в очи с тях или да им намериш номера, защото “управляват бизнеси за милиони”, но са способни да вдигнат телефона и да се пазарят като цигани за суми от сорта на 0.1% от дневния оборот на фирмата им
4. Могат да изхарчат 20 лв. за разговор по телефона и 200 лв. за обяд, в които да ти обяснят как 500-те лв., които искаш в повече за допълнителната работа по проекта, няма да бъдат платени, защото са извън бюджета им
5.Не четат офертите, които са получили, не знаят и какво включват те, но непрекъснато изискват още и още в рамките на цената
6. Излизат в отпуска, точно когато трябва да вземат решение, от което зависят много хора
7. Не си записват номерата, от които им звъниш, очакват да им звъннеш, но не вдигат, защото не вдигат на непознати
8. Пълни са с “идеи” и ги смяташ за гениални, но рано или късно откриваш, че просто стрелят на посоки
9. Не си проверяват е-мейла с дни
10. Постигнали са всичко сами. Тръгнали са от нулата, без да получат старт от никого. Дори напротив.

В общия случай, е трудно да се работи с компании, чиито управленци са от този тип хлъзгави хора, като най-често ние ги наричаме просто “трудни клиенти”. Това, което ме радва е, че в IT бизнеса този тип управленци почти не съществуват, но виж – в по-закоравелите бизнеси, наследили посткомунистически структури и пари – с лизгяр да ги ринеш. Незнам дали живота и годините практика ще превърнат и младите “want to be a businessmen” хора около мен в “балкански бизнесмени”, но на себе си обещавам, че няма да отида “от другата страна”.

Welcome!

You're welcome to my blog! I'll try to keep it fresh and clean and out of triviality! Thank you for visiting!