Най-дразнещите фрази, които чувам всеки ден

Има няколко думички, които така са се впили в речника на заобикалящия ме контингент и в същото време така ме изнервят, че често ми докарват забързано сърцебиене. Ако се сетя други ще допълня тази статийка, но ми се струва, че това са топ безсмислиците, които чувам:

“Цъкам” - това е номер 1 дразнеща дума, която чувам по 100 пъти на ден. Хем означава “работя”, хем означава “не работя”. Каже ли ми някой, че “цъка” се правя, че не съм го чул.
“Да се стиковаме” – означава да се напаснем. Употребява се от закоравели акаунти, служещи си само с изрази с неясно значение и звучащи според тях респектиращо.
“Изчистен” - всеки клиент иска дизайнът на сайта му да е изчистен, не сте ли забелязали. Презентаторите на дизайни пък го употребяват, когато не могат да намерят друга дума за постната визия на създадения сайт.
“Сайтът е готов” – това е запазена марка на всеки програмист, който е изградил бекенда на сайта и му остава “само” фронтенда.
“Ние бързаме” – това ми е друго любимо. Най-често е обвързано със срок от сорта на 5 до 10 работни дни за изпълнение на проект. Често се употребява от хора, които на следващия ден излизат в отпуска за 2 седмици или започват подготовка за “важно събитие”, което отнема целия ресурс на фирмата.
“Шефа това, шефа онова” – аз ако искам да знам какво мисли шефа, ще му звънна на него. Щом вие сте упълномощен, значи искам decision making от вас!
“Можеш ли да говориш” (удобно ли е) – при положение, че когато не мога да говоря – затварям (макар и да е неприятно за отсрещната страна) и това го правя от години, все още има хора, които ме питат “Можеш ли да говориш”, когато им вдигна. Аз им казвам “Да, разбира се” и губиме по 5 секунди в стиковане (хохохо). Лошото е, че го прихванах от тях и ми се е случвало да питам дори оператор, приемащ поръчки за пици “удобно ли е”.
“Айде ще се чуеме/видиме” – тук според мен коментар е излишен.

Интересно ми е да чуя коментари, какво дразни вас…

Sometimes life is more than work and money

Понякога наистина забравяме, че животът не е само работа, пари, нерви и клиенти… Cham добре се справя със забравянето в този клип ми се струва.

Терминология в блога

Тъй като често ми се случва да говоря неща, които хората не разбират реших в този post да публикувам извадки от словесния ми капацитет, които ще срещате в моя блог. Стартираме с долните няколко, като ежедневно ще ги допълвам… така че ако ви се случи даден термин да ви убягва или просто да не присъства в лирическия ви арсенал, тази статия винаги ще ви бъде под ръка :)

Дата: 25.03.2011

Cashtrounat – comes from astrounat, but with more ambition in cash, than in astro.
Stenillionaire - Stenik owners and every die hard stenik fan.
Junk - junky things around me that pisses me off. For example: stupid events with unknown lectors, trainers – theorist, “Look at who am I” type of dudes etc.
Crap - same as above but 10 times bigger.
Акаунт - по-добро описание от това в края на статията надали мога да създам. 10x to my partna.
Помпа- момиче между 18 и 25.
Last train – момиче над 25
Кешара – кешовица
Дубаево – Дубай (от с. Дубаево)

Дата: 26.03.2011

Freako – freak на “n”-та
Кешът избега – нема пари

 

Дата: 10.04.2011

M.O.E. & B.U.A. – money over everything and b’s under all
Stenik to the draws = Stenik to the underwear
Stenillionator - Terminator in the web design
Циганин - човек, който се пазари за жълти стотинки

 

 

Интервю в Newtrend.bg

dimitar-stefan-stenik

Стеник: Кризата скъси дистанцията между „големите” и „малките”… с това, бих казал доста сполучливо заглавие, започва интервюто на мен и моя партньор от Стеник за онлайн изданието www.newtrend.bg Какво сме направили, какво не сме направили за тези 7 години и какво целим за следващите 70 четете тук.

5 причини вие да не работите с фрийленсъри

Тук ще си позволя да поместя една моя статия от корпоративния блог на Стеник, която признавам, написах под силното въздействие на определени личности, чиито носове, все още не съм счупил, но Господ си знае работата. Статията предизвика силен отзвук в последователите на блога на Стеник, като тогава доста хора ме оплюха. Интересното е, че ако трябваше да я напиша сега, бих се подписал под всичко с две ръце, че бих и добавил други неща. Умишлено съм поместил статията в категория “Junk”, а вие ако сте прочели моята терминология, ще разберете какво имам предвид.

Цитат от статията:

Ето и 5, според мен критични причини, поради които е неподходящо да се работи с фрийленсъри и подизпълнители:

1. На първо място е лъжата! Коя лъжа? Колко компании казват на клиентите си, че техният уеб сайт ще бъде изработен от трети лица? Някъде между 0 и 1 на всеки 10. Останалите 9.5 какви излизат? Лъжци.

2. Живият контакт с клиента. Тук ако има някой, който дори за миг си мисли, че може да спори с мен, да ми пише на skype: d.dimitrov-stenikgroup .

3. Конфиденциалността. Всички сме свикнали да подписваме едни такива много стряскащо-звучащи договори и там някъде, във всеки един от тях има точка за конфиденциалност. Дали е изпълнена тя в случай, че работим с фрийленсър или друг подизпълнител? А дано, ама надали :)

4. Отговорността. Изолирайки се от всички документални отговорности, които една компания поема при работа за друга компания, екипът разработчици (или поне съвестните му членове) изпитват голяма доза лична отговорност. Дали ще бъде породена от срешата им с клиента, на която са разбрали колко е важен за него сайтът, или пък ще бъде свързана с дълга, който имат към компанията, в която работят – няма значение, личната отговорност я има. Затова пък подизпълнители се интересуват единствено и само от парите. Ако може и да са кеш – чудо и приказ!

5.  Поддръжка. Какво става, когато един амбициозен проект, изискващ серизен development е разработен на система, специално написана за него, от фрийленс подизпълнител или фирма, които след 5 меседа не си вдигат телефоните? Аз знам какво става – сайтът се прави отначало.

Цялата статия прочетете тук.

Стеник на откриване на бутик на Desizo Monni


Снимка: facebook.com/HILIFE.BG

На 18-ти март с chorbanov.com скочихме до откриването на бутик от линията на Desizo Monni. На събитието, провело се на пл. Славейков, присъствахме по покана на Евгени Минчев, с когото се запознахме покрай членуването ни в CEO Club Bulgaria. В общи линии трудно стигнах до там след порядъчно натоварената седмица (както и всяка друга от “любимия” ми месец март), но атмосферата и като цяло контингентът ми дадоха възможност да си почина емоционално. Desizo Monni ми напомни и колко добри БГ марки за дрехи има…

d-dimitrov.com/blog видя бял свят

Логичното продължение на сайта ми www.d-dimitrov.com видя бял свят точно днес. За добро или за лошо доживях и това да ми остане време да си пусна личен блог. Предназначението му към момента е неопределено, но си обещавам, че ще пускам анонси от личния ми светоглед под формата на статии възможно най-често. Имам толкова много неща да кажа и толкова глупости да изпиша, че ако зависи от мен настоящият пост ще бъде безкраен. Все пак ще се постарая да ги разхвърлям из бъдещите статии на равни порции и ще се радвам на коментарите на всеки, който споделя мнението ми или тотално го дразня.

Tук е мястото и сега е времето да благодаря и на die hard дизайнера в Стеник – Колето – за дизайна на сайта и блога ми, сумарното време за изработката, на които е 5 човекочаса :)

Колкото толкова – утре повече :)

Pages:«123

Welcome!

You're welcome to my blog! I'll try to keep it fresh and clean and out of triviality! Thank you for visiting!