Browsing articles in "Life"

Синдромът на търговеца…

Ще започна статията отзад напред с извода от нея, а той е, че в живота и бизнеса винаги е имало и ще има само два типа хора. Наричайте ги както искате – успели и неуспели, чиновници и предприемчиви, малки и големи или ако искате просто балъци и тарикати. Истината е, че човек може да си избира кой тип да е, но само донякъде….И това е така, защото  максимите “животът е какъвто си го направиш”, “всичко зависи от теб” и т.н. са много мотивиращи в момент на отчание, но не са на 100% истина.. Случайността,  късметът, приятелите, семейството и средата са неща, които колкото и да се опитва човек трудно може да надскочи. Толкова за извода, а сеща по същество…

Continue reading »

Какво е честит имен ден?

Честит имен ден е първото собствено мобилно приложение на Стеник, разработено за Android и iOS. След като натрупахме известен опит в изработката на мобилния приложения за клиенти (преди всички чуждестранни) решихме да покажем на какво сме способни, когато става дума за наши такива. Честит имен ден е първото от планираните собствени приложения за годината и съвсем скоро ще започнете да чувате за него оттук и оттам. Колкото до самото приложение – идеята му е проста – всички знаем или ако не знам можем лесно да открием и разберем рождените дни на нашите познати и близки, но същото не важи за именните дни. Честит имен ден има за цел да Ви напомня за именните дни (някои от които са на различна дата в различните години) на Вашите приятели от телефонния Ви списък или други такива.

Направихме си и промо страничка на приложението, която можете да достъпите от тук и от която можете да получите повече инфо или просто да откриете бързи препратки към Google Play и Appstore, за да го свалите.

Кръвта вода не става

Малко смразяващо звучи заглавието на тази мини статия, но всъщност не е:). Става дума за това, че човек не може да избяга от корените си, не че трябва… След като майка ми е била пианист над 10 години, братовчед ми е свирил на китара около 5, а аз се изявявах като рапър (хохохо) 3-4 години, то логично дойде ред и на сестра ми да твори музика. За моя радост до момента тя се справя най-добре от всички ни и може би ако живеехме някъде в чужбина щеше да има смисъл това да се превърне в нещо повече от любимо хоби. Евала й правя, че успява да го съчетава с всички други ангажименти, които има. Кога, ако не сега – все пак е само на 21.

Поздрав с немастерираната версия на последната и песен feat N.I.

N.I. feat. Lara – Down on me by N.I. Productions

5 причини, поради които и твоят шеф е “луд”

Шефът ми е ненормален, шефът ми е луд и т.н.. Доста често сте го чували нали? Без значение от коя от двете страни сте го видяли – тази на подчинен или тази на бизнес партньор е много възможно и вие да сте забелязали, че много успешни и не чак дотам успешни бизнесмени и шефове (много я мразя думата, но CEO-та я мразя повече) са куку. В началото, когато правех първите си стъпки в директната комуникация с шефовете, това ме стресираше. Те бяха топ в графата “трудни за комуникация”…с годините обаче нещата се променят. Реално лека полека започнах да гледам от тяхната гледна точка и в момента смятам, че съм доста по-наясно защо “всички са ненормални” или поне така изглеждат в очите на околните.

1. На шефа нещо му става, днес е много изнервен.

Вие мислите за себе си нали? Днес много не ви се работи и искате да си почивате.  Мениджърът, обаче мисли за вашата работа и той не може да допусне вие да не я свършите, а на вас ви се почива…изнервящо а? Знаете ли колко такива са му минали през очите? Да, той въпреки тях е успял, но това не означава, че ви търпи.

2.Шефът е ненормален. Когато говори никой нищо не разбира!

Не можете да хванете мисълта на шефа нали? Говори прекалено бързо и се опитва с едно изречение да каже 10 неща. Не, не че не може да говори, просто той свърза това за което си говорите с това, което би искал да стане, би трябвало да стане, какъв ефект ще има то след време и как са го направили в миналото добрите в бранша. Той мисли в перспектива и в същия момент иска да даде реален пример, за да го разберете. Говорил съм с много хора, чиято мисъл тече в пъти по-бързо от на “простосмъртните”. Така, че настройте ума си да приема, това което той казва – той е правият, а вие не сте. Приемете го.

3. Предложих на едно шефче една страшна идея, но той е луд и отказа.

За бизнеспартньорите – защо шефчето се отнася с пренебрежение към идеите ви за бизнес? А знаете ли колко пъти са му предлагали такива “гениални” идеи, в които той само трябва да извади парите, да вкара връзките и да направи бизнеса, а вие ще направите всичко останало. Знаете ли, че му губите от персоналното време за почивка, което и без това е кът? Признайте се, че се обръщате точно към него, защото е “голяма работа”, а вие не сте. Той обаче знае това и не иска да си губи времето с вас!

4. Моят шеф е ненормален, дразни ми се като се разболея.

Ок, тук може и да сте прави да не го разбирате. Но честно – колко пъти се разболя шефът ви за последната година и отсъства от работа за повече от 1 ден? Знам, не е прав,но няма как да не се дразни, че трябва да ви търси заместник, защото ви боли коремчето. Как така той работи повече. от по-рано до по-късно, с по-висока производителност за единица време, спи по-малко, пропуска да обядва и още куп други неща и все пак се разболява по-малко?

5. Абе той просто е ненормален, не може да се говори с него.

На последно, но не и по важност място…в тази държава не виждам абсолютно никакъв начин да успееш в собствен бизнес освен ак:о не си малко луд, нямаш много късмет, не си се редил на опашките в началото на 90-те (не за купони) или не си безпрецедентно гениален. Така, че anything happens for a reason…преди да съдите кой какъв е погледнете себе си и преди всичко това, с което го ангажирате. Може би причината е във вас.

Джако е най-големият!

Много, много рядко в живота, изкуството, бизнеса или където и да било другаде срещаме единици, които сякаш са от друга вселена и не могат да бъдат сравнявани с останалите…

Ако не в неделя вечер, то кога да отделя 5 минути да подбера моя топ 3 на Джако:)

1. Dirty Diana…

2. Smooth Criminal…



3. Give In To me…

Защо да бачкаш като животно по празниците?

Отдавна не бях писал тук, но за всяко нещо си има причина. Краят на годината пък е достатъчно добра такава, за да стартирам отново.
И ако вие сте от онези хора, които трудно намират причина да се размърдат и да пропъдят плужекообразната (незнам дали има такава дума!) си активност
около празниците, то може би ще намерите следващите редове за полезни.
Погледнато глобално мисля, че  са много малко хората, за които това просто да не си като останалите е достатъчно добър мотив да бачкат като животни по празниците, вместо да чакат да седнат на маса.
За мен е, но все пак ето и 5 турбо причини да го направите:

1. Позната ли ви е депресията след отпуска, празници или почивни дни? Да, естествено. До голяма степен тя е предизвикана от огромния обем работа, който сте оставили “за понеделник”, “за след отпуската” и т.н..
Е – ако не сте в отпуска по празниците, а така или иначе бачкате – правете го. Това ще ви помогне да се радвате на празниците повече и да стартирате ударно след тях, вместо да изпаднете в дупка
2. Немците са казали, че колкото и да си равен с конкурентите си винаги можеш да измислиш нещо пред тях. Какво по-добро от това да си на линия за всички клиенти около празниците, вместо да ги отебеш, както повечето конкуренти. Sorry MailChimp, ама като
ми се появи съобщение “По празниците нашия съпорт е с намален капацитет” направо ми се доповръща.
3. Покрай отпускарите и запразнилите е възможно спокойствието в работната среда да ви позволи да свършите някои от онези неща, за които все не остава време.
Това са онези дреболии, които когато се понасъберат правят разликата. Разликата между вас и конкурентите, между вас и колегите, между кеша в джоба ви и кеша в джоба на Гошо (Гошо е най-тъпото име, всички така се казват…хохохо).
4. Може да излезне много бизнес между вас и други хора като вас. С други думи това е перфектното време за бизнес срещи и планове и то с будни хора като вас, а не с полузаспали-цъкащи-у-фейсбука чиновници.
5. Казвал съм го много пъти, но това пак ще го кажа – тарикатите бачкат, когато другите си почиват и си почиват, когато другите бачкат. Някак си е тъпо да влезеш в релсите винаги. Това е като да отидеш на море от първи до десети август. Bitch please!

Мога да изброявам още, но мисля, че тези са достатъчни. Каква е равносметката за мен от работата ми по тези празници? Спечелих два големи клиента в последните два дни преди Kоледа. Другите изпращаха тъпи коледни картички, които никой не чете, а аз изпращах договори.
Всички тези неща, разбира се всички си ги знаете, но все пак е хубаво човек да ги прочете, за да си ги припомни…

Весели празници!

На рожден ден на списание .NET

На 3-ти май с колегата Стефан Чорбанов уважихме 3-тия рожден ден на списание .NET. Партито беше в Sofia Live Club и на него, разбира се, присъстваха голяма част от обичайно заподозрените в бранша лица. Не пропуснахме да си направим и няколко снимки, което си е типично за позьорчета като нас. Иначе като човек, който подкрепя инициативността и упоритостта нужни за създаването и развитието на списание като .NET, очаквах малко повече от самия рожден ден. Следващата година или поне на петилетката се надявам да чуем и една реч от Биляна, защото определено в бранша се случват интересни неща, а предвид това, че всеки си дърпа към себе си е хубаво да чуем и независимата страна (медията). Дотогава пожелавам на всички от списанието и всички от българския уеб, които работят неуморно като нас да използват дебелите ластичета с надпис .NET, които се раздаваха на партито, за да си попридържат пачките. Защото всички сме и за каузата, но с “нулев бюджет” не става нищо…

What I dream for…

  1. HLL (health, luck, love) – everything other depends on us
  2. HLL for the people around me and those who were around me in the past
  3. Stenik Sofia – Stenik Munchen – Stenik London – Stenik NY – Stenik Tokio and offices big like a football fields
  4. No need no platinum watch, just the time in it
  5. No need to drive brand new cars. My driver will drive only concepts.
  6. All smart people up, all politics down
  7. All mean muggers -> barrack. To see who’s the man.
  8. Bulgaria = tax free country or at least no need to pay to the doctor if u pay ur insurances regulary
  9. My old ages ———> abroad
  10. Free mind

Those who know me will guess which are the real things and which – straight bullshits :D

За балканските бизнесмени, пазаренето и още нещо…

През приключващата, след 2 часа седмица, понятието уикенд за пореден път ми се разми. Освен приоритизацията на успеха в професионален палн в ежедневието ми, това бе продиктувано и от непрестанните мисли за държавата, в която се намираме, които ме тормозят непрекъснато. Предполагам всеки от нас, бидейки единица от българската бизнес действителност се е сблъсквал с хората, които аз определям като “балкански бизнесмени”. Дали ги харесвате или не, или може би сте един от тях – незнам, но ето няколко признака, по които можете да ги разпознаете:

1. Насрочват си срещи сами, но казват на секретарката да ги отменя
2. Говорят за неуспехите на фирмата в множествено число (ние), а за успехите в единствено (аз)
3. Не можеш да се видиш очи в очи с тях или да им намериш номера, защото “управляват бизнеси за милиони”, но са способни да вдигнат телефона и да се пазарят като цигани за суми от сорта на 0.1% от дневния оборот на фирмата им
4. Могат да изхарчат 20 лв. за разговор по телефона и 200 лв. за обяд, в които да ти обяснят как 500-те лв., които искаш в повече за допълнителната работа по проекта, няма да бъдат платени, защото са извън бюджета им
5.Не четат офертите, които са получили, не знаят и какво включват те, но непрекъснато изискват още и още в рамките на цената
6. Излизат в отпуска, точно когато трябва да вземат решение, от което зависят много хора
7. Не си записват номерата, от които им звъниш, очакват да им звъннеш, но не вдигат, защото не вдигат на непознати
8. Пълни са с “идеи” и ги смяташ за гениални, но рано или късно откриваш, че просто стрелят на посоки
9. Не си проверяват е-мейла с дни
10. Постигнали са всичко сами. Тръгнали са от нулата, без да получат старт от никого. Дори напротив.

В общия случай, е трудно да се работи с компании, чиито управленци са от този тип хлъзгави хора, като най-често ние ги наричаме просто “трудни клиенти”. Това, което ме радва е, че в IT бизнеса този тип управленци почти не съществуват, но виж – в по-закоравелите бизнеси, наследили посткомунистически структури и пари – с лизгяр да ги ринеш. Незнам дали живота и годините практика ще превърнат и младите “want to be a businessmen” хора около мен в “балкански бизнесмени”, но на себе си обещавам, че няма да отида “от другата страна”.

Pages:12»

Welcome!

You're welcome to my blog! I'll try to keep it fresh and clean and out of triviality! Thank you for visiting!