Browsing articles in "Junk"

Muthafuckin’ timeline is here!

Най-сетне Timeline профилите във Facebook са достъпни за всички. Чаках го с нетърпение, а сега каквото било било. Очаквам след 1-ви януари (май тогава ставаше задължителен за всички) да бъде денят с най-много “went from being in relationship to single”. Нека да видим:)

Ето как изглежда и моят (timeline):

За балканските бизнесмени, пазаренето и още нещо…

През приключващата, след 2 часа седмица, понятието уикенд за пореден път ми се разми. Освен приоритизацията на успеха в професионален палн в ежедневието ми, това бе продиктувано и от непрестанните мисли за държавата, в която се намираме, които ме тормозят непрекъснато. Предполагам всеки от нас, бидейки единица от българската бизнес действителност се е сблъсквал с хората, които аз определям като “балкански бизнесмени”. Дали ги харесвате или не, или може би сте един от тях – незнам, но ето няколко признака, по които можете да ги разпознаете:

1. Насрочват си срещи сами, но казват на секретарката да ги отменя
2. Говорят за неуспехите на фирмата в множествено число (ние), а за успехите в единствено (аз)
3. Не можеш да се видиш очи в очи с тях или да им намериш номера, защото “управляват бизнеси за милиони”, но са способни да вдигнат телефона и да се пазарят като цигани за суми от сорта на 0.1% от дневния оборот на фирмата им
4. Могат да изхарчат 20 лв. за разговор по телефона и 200 лв. за обяд, в които да ти обяснят как 500-те лв., които искаш в повече за допълнителната работа по проекта, няма да бъдат платени, защото са извън бюджета им
5.Не четат офертите, които са получили, не знаят и какво включват те, но непрекъснато изискват още и още в рамките на цената
6. Излизат в отпуска, точно когато трябва да вземат решение, от което зависят много хора
7. Не си записват номерата, от които им звъниш, очакват да им звъннеш, но не вдигат, защото не вдигат на непознати
8. Пълни са с “идеи” и ги смяташ за гениални, но рано или късно откриваш, че просто стрелят на посоки
9. Не си проверяват е-мейла с дни
10. Постигнали са всичко сами. Тръгнали са от нулата, без да получат старт от никого. Дори напротив.

В общия случай, е трудно да се работи с компании, чиито управленци са от този тип хлъзгави хора, като най-често ние ги наричаме просто “трудни клиенти”. Това, което ме радва е, че в IT бизнеса този тип управленци почти не съществуват, но виж – в по-закоравелите бизнеси, наследили посткомунистически структури и пари – с лизгяр да ги ринеш. Незнам дали живота и годините практика ще превърнат и младите “want to be a businessmen” хора около мен в “балкански бизнесмени”, но на себе си обещавам, че няма да отида “от другата страна”.

Най-дразнещите фрази, които чувам всеки ден

Има няколко думички, които така са се впили в речника на заобикалящия ме контингент и в същото време така ме изнервят, че често ми докарват забързано сърцебиене. Ако се сетя други ще допълня тази статийка, но ми се струва, че това са топ безсмислиците, които чувам:

“Цъкам” - това е номер 1 дразнеща дума, която чувам по 100 пъти на ден. Хем означава “работя”, хем означава “не работя”. Каже ли ми някой, че “цъка” се правя, че не съм го чул.
“Да се стиковаме” – означава да се напаснем. Употребява се от закоравели акаунти, служещи си само с изрази с неясно значение и звучащи според тях респектиращо.
“Изчистен” - всеки клиент иска дизайнът на сайта му да е изчистен, не сте ли забелязали. Презентаторите на дизайни пък го употребяват, когато не могат да намерят друга дума за постната визия на създадения сайт.
“Сайтът е готов” – това е запазена марка на всеки програмист, който е изградил бекенда на сайта и му остава “само” фронтенда.
“Ние бързаме” – това ми е друго любимо. Най-често е обвързано със срок от сорта на 5 до 10 работни дни за изпълнение на проект. Често се употребява от хора, които на следващия ден излизат в отпуска за 2 седмици или започват подготовка за “важно събитие”, което отнема целия ресурс на фирмата.
“Шефа това, шефа онова” – аз ако искам да знам какво мисли шефа, ще му звънна на него. Щом вие сте упълномощен, значи искам decision making от вас!
“Можеш ли да говориш” (удобно ли е) – при положение, че когато не мога да говоря – затварям (макар и да е неприятно за отсрещната страна) и това го правя от години, все още има хора, които ме питат “Можеш ли да говориш”, когато им вдигна. Аз им казвам “Да, разбира се” и губиме по 5 секунди в стиковане (хохохо). Лошото е, че го прихванах от тях и ми се е случвало да питам дори оператор, приемащ поръчки за пици “удобно ли е”.
“Айде ще се чуеме/видиме” – тук според мен коментар е излишен.

Интересно ми е да чуя коментари, какво дразни вас…

5 причини вие да не работите с фрийленсъри

Тук ще си позволя да поместя една моя статия от корпоративния блог на Стеник, която признавам, написах под силното въздействие на определени личности, чиито носове, все още не съм счупил, но Господ си знае работата. Статията предизвика силен отзвук в последователите на блога на Стеник, като тогава доста хора ме оплюха. Интересното е, че ако трябваше да я напиша сега, бих се подписал под всичко с две ръце, че бих и добавил други неща. Умишлено съм поместил статията в категория “Junk”, а вие ако сте прочели моята терминология, ще разберете какво имам предвид.

Цитат от статията:

Ето и 5, според мен критични причини, поради които е неподходящо да се работи с фрийленсъри и подизпълнители:

1. На първо място е лъжата! Коя лъжа? Колко компании казват на клиентите си, че техният уеб сайт ще бъде изработен от трети лица? Някъде между 0 и 1 на всеки 10. Останалите 9.5 какви излизат? Лъжци.

2. Живият контакт с клиента. Тук ако има някой, който дори за миг си мисли, че може да спори с мен, да ми пише на skype: d.dimitrov-stenikgroup .

3. Конфиденциалността. Всички сме свикнали да подписваме едни такива много стряскащо-звучащи договори и там някъде, във всеки един от тях има точка за конфиденциалност. Дали е изпълнена тя в случай, че работим с фрийленсър или друг подизпълнител? А дано, ама надали :)

4. Отговорността. Изолирайки се от всички документални отговорности, които една компания поема при работа за друга компания, екипът разработчици (или поне съвестните му членове) изпитват голяма доза лична отговорност. Дали ще бъде породена от срешата им с клиента, на която са разбрали колко е важен за него сайтът, или пък ще бъде свързана с дълга, който имат към компанията, в която работят – няма значение, личната отговорност я има. Затова пък подизпълнители се интересуват единствено и само от парите. Ако може и да са кеш – чудо и приказ!

5.  Поддръжка. Какво става, когато един амбициозен проект, изискващ серизен development е разработен на система, специално написана за него, от фрийленс подизпълнител или фирма, които след 5 меседа не си вдигат телефоните? Аз знам какво става – сайтът се прави отначало.

Цялата статия прочетете тук.

Welcome!

You're welcome to my blog! I'll try to keep it fresh and clean and out of triviality! Thank you for visiting!