Синдромът на търговеца…

Ще започна статията отзад напред с извода от нея, а той е, че в живота и бизнеса винаги е имало и ще има само два типа хора. Наричайте ги както искате – успели и неуспели, чиновници и предприемчиви, малки и големи или ако искате просто балъци и тарикати. Истината е, че човек може да си избира кой тип да е, но само донякъде….И това е така, защото  максимите “животът е какъвто си го направиш”, “всичко зависи от теб” и т.н. са много мотивиращи в момент на отчание, но не са на 100% истина.. Случайността,  късметът, приятелите, семейството и средата са неща, които колкото и да се опитва човек трудно може да надскочи. Толкова за извода, а сеща по същество…

В последните 5-6 години се занимавам основно с бизнес развитие в Stenik и макар да не съм човек, който обича да претендира за компетентност, смея да кажа, че съм ял от всичките вафли в този бранш (в България ест.)- евтини, скъпи, малки, големи, вкусни и безвкусни. Наред със същността на този начин на живот (защото това не е професия) от няколко години изучавам и анализирам поведението на така наречените търговци или sales мениджъри или дори акаунти и key акаунти (които генерират голяма част от бизнеса на големите компании). Истината е, че те не се различават особено от тези в другите браншове, така, че статията ми може дори да претендира за всеобхватност.  Много често подходът и манталитетът на един търговец зависи от компанията, в която работи и в този ред намисли  аз разпознавам три типа такива:
  • Интровертните търговци – това са тези, които ти трябва да ги гониш. Същите онези, които са много заети винаги, често не си вдигат телефоните и се оправдават с многото работа. С други думи оставят впечатление на несериозници и хора, които бягат от работа, а не я търсят. Пример за такива хора са повечето акаунти на българските телекоми. Друг пример са хората, които работят в компании, генериращи приходи основно от работата си като подизпълнители на чуждестранни фирми.
  • Досадниците. Тези са най-голям брой и в общи линии върху техния образ е изграден и образът на търговецът като цяло. Те обикновено са хора без никакъв усет и мярка, а често работят в компании, които имат лоша слава с ниското качество на продуктите и услугите си и коректността си. Случва се да се обаждат  всеки ден за да питат “какво става, щ еимаме ли удоволствието да работим съвместно”. Оттук всьщност идва и заглавието на статията…синдромът на sales мениджърите се изразявавтова, че те са ужасно досадни хора и извън работата си. Доколко са успешни те ще оставя да прецените сами, но ще направя аналог с друг аспект на живота – успеваемостта с жените. Всички знаем кои имат по-голяма успеваемост измежду досадниците, които шепнат цяла вечер на уше на момичетата по заведенията и им свалят звезди и тези които държат ниво и се държат естествено? Както казва chorbanov.com – понякога просто и не ще и не ще.
Тук идва и ред на най-рядко срещания тип, който съм открил, а именно онези, които с минимални усилия успяват да накарат клиентите сами да ги търсят. Онези, които “прозвъняват” клиентите си само веднъж месечно, но знаят как да го направят. Онези, които ги помниш дори след като не си ги виждал месеци наред и за които се сещаш, когато знаеш че търсиш качеството. Онези с които трудно се пазариш, не защото се пазарят по добре от теб, а защото те не работят на пазара, а по-скоро го определят…
Не всеки може обаче да си позволи да е такъв -емоционално, физически и финансово. Тук е моментът да благодаря на страхотния екип на Stenik и на партньорите ми Стефан и Николай, за това което правят и нивото, което успяват да държат, през всичките тези години в една компания започнала от нулата на нулата на нулата и която разчита само на себе си, защото благодарение на тях аз мога да си позволя да съм този тип, който си искам, а не който пазарът ме кара да бъда…

Leave a comment

Welcome!

You're welcome to my blog! I'll try to keep it fresh and clean and out of triviality! Thank you for visiting!